Шри Ланка шокира света с успеха на системаа си за обучение. За по-малко от 40 години независимост, броят на училищата се е увеличил с 50%, а броят на учениците с 300%. Този значителен растеж е описан в следващите осем факта за образованието в Шри Ланка.
Образованието е държавен приоритет –Правителството е инвестирало 14.5% от всички разходи в образованието. Местните съвети упражняват контрол върху местните училища в цялата страна. Всяка област има собствено министерство на образованието, както и министър, който определя образователната политика в дадения регион. Министър Akila Viraj Kariyawasam, например, прави изявление относно стандартите за началното и средно училищно обучение, което изразява мнение, че комисия трябва да извършва контрол и да гарантира, че са постигнати стандартите на доброто образование. Освен това той подчертава, че се следи за по-високо ниво на обучение на бъдещите учители, за да се гарантира, че тяхното преподаване ще е с достатъчно високо качество.
Образованието е безплатно – Това е заложено на 1-ви октомври 1945г. в конституцията на Шри Ланка. Тя гласи, че всяко дете между 5 и 16 годишна възраст има право на безплатно образование. В резултат на това, нивото на грамотност достига 92%. Успехът на тази политика се доказва с високия процент на записани в начално училище – 96% момичета и 97% момчета, като 95% от тях са се записали и в гимназия.
Намаляване нивото на смъртност при децата –Поставянето на образованието на първо място води и до намаляване нивото на смъртностпри децата. За сравнение през 1968г. са регистрирани74,3 смъртни случая на 1000 родени, а през 2017г. – 8,8 на 1000 новородени. Това е и в резултат на увеличенитездравните грижи. Освен това приоритизирането на образованието е помогнало на все повече ученици да научат за рисковете за здравето, както за и превенцията наразлични болести.
Преподаване на чужди езици – Друг аспект, включващ се към списъка с факти за образованието в Шри Ланка се отнася до преподаването. Много от училищата са въвели двуезичната система на преподаване. Тези стратегии са довели до по-високи образователни постижения. Официалните езици в страната са Sinhala и Tamil. Въпреки това в училищата се преподава английски език от трети клас, за да се увеличат възможностите за реализация на учениците в чужбина след тяхното завършване, при това,съхранявайки местната култура и майчин език. Заместник – директорът на образованието в двуезичния отдел към министерството на образованието,Priyata Nanayakkara обяви, че основната цел е да се осигури двуезично обучение на всички ученици в страната. Това се прави с за цел да ги подготви за глобализиращия се свят. Логично, резултатите на изпита за Свидетелство за образование за общообразователно ниво (О-ниво), са се повишили от 50% до 90%. Още по-впечатляващо е намаляването на социалната пропаст между тези, които говорят английски и тези, които не го владеят.
Инвестиране в бъдещето – От 2011г. Шри Ланка е в търсене на чуждестранни инвеститори, за да има възможност да приема повече международни ученици в системата за висше образование. През 2017г. страната е получила заем от Световната банка в размер на 100 милиона долара, за да разшири възможностите си за записване в STEM и възможностите за научни изследвания в сферата на висшето образование, както и да подобри качеството на свързаните с това програми. Целта пред правителството е до 2020 г.да отвори образователната система за международни студенти.
Намаляване на половото неравенство – Системата за безплатно образование насърчава идеята за равни възможности на мъжете и жените. При по-високите нива на образование, жените са по-склонни да завършат обучението си, отколкото мъжете. През 2015 г.,например, 60% от тези, които са записали висше образование, са жени, а 68,5% от завършилите също са жени. Макар образователната система да насърчава равенството между половете, политическата среда в Шри Ланка все още изостава в това отношение, създавайки несъответствие между успеха на жените им в образованието, и възможностите им за бъдеща реализация, което следва да се промени.
Родителски грижи– Следващ факт в списъка за образованието в Шри Ланка касае родителските грижи. Проучване, проведено между Business Times и Colombo-based Research Consultancy Bureau записа отговорите на 800 души. Анкетата разкрива притеснението на ученици, родители и учители относно приоритизираната образователна система в държавата. Когато анкетиранитеса попитани дали на учениците се дава прекалено много работа, що се отнася до изпити, около 70% отговарят утвърдително. Родителите твърдят, че в гимназиалния етап на обучениеима недостатъци и настояват за конкретен образователен план за бъдещите ученици.
Неравенство между градските и провинциалните училища – Много от провинциалните училища, като например училището SriBodhi, нямат достъп до интернет. Това е огромен недостатък в преподавателските методи, в сравнение с градските училища. Въпреки че училището е задължително до определена възраст, посещението в провинциалните училища е значително по-малко, отколкото това в градските. Флора Тин, студентка в университета Свети Андрюс, пътува до Шри Ланка с организацията „Планираймоята свободна година“ и посещава училище в Амбалангода. Тя разказва, че то се намира в къща, само с три класни стаи и много малко ресурси. Въпреки това, мнозина се смятат за късметлии, че учат там, сравнявайки го с околните институции. Това се дължи на факта, че училището е получило помощ по програмата „Свободна година“, а останалите не са.

Напредък в образованието
Тези осем факта за образованирто на Шри Ланка илюстрират огромния напредък на страната след обявяването на независимост. Ясно е, че държавата има още много какво да направи преди да се постигне отстраняване нанесъвършенствата в образователната си стратегия. Несъмнено тези осем факта илюстрират огромния напредък на страната, който прави в последните няколко години. Това доказава, че Шри Ланка е на правилния път към осигуряване на образование на децата, необходимо за успеха им в целия свят днес.

Макар и страна от третия свят, грамотността на населението вШри Ланка достига до 92% , което е едно от най-високите нива в Южна Азия. Образованието в страната се ръководи от три независими министерства, Министерство на образованието, Министерство на висшето образование и Министерство на образователните услуги. Министерството на образованието отговарвя за училищата, колежите за учители, както и образователните колежи, а дори и за pirivenas – училища за будистки свещеници. Министерството на висшото образование контролира университетите и техникумите. Министерството на образователните услугиосигурява материалите, необходими за общото образование.
Образователните структури в Шри Ланка са разделени на пететапа: начално образование, прогимназиален етап, гимназиален етап, полувисше /колеж/ и висше образование.Началното е от 1. до 5. клас, прогимназията – от 6. до 9. клас, гимназията е само две години – 10. и 11. клас. По закон задължителното образование е до 9. клас. След това учениците могат да си изберат да станат чираци в определен занаят, или да станат фермери. За тези, които искат да кандидатстват в колеж, е необходимо да изкарат подготвителен курс от 2 години за получаване на Свидетелство за завършено образование на общообразователно ниво (О-ниво), който е за 10. и 11. клас, след това трябва да се изкара още един двугодишен подготвителен курсза получаванена Свидетелство за образование за напреднало ниво (А-ниво), но при всички положения 12. и 13. клас трябва задължително да бъдат завършени.
Основно училищата са държавни и безплатни. Националните училища са смятани за по – добри, тъй като са финансирани директно от Министерството на образованието, докато провинциалните училища са под контрола на местната власт. В Шри Ланка има 9 829 държавни и 66 частни училища.

Образованието днес
Образованието играе важна роля в живота и културата на Шри Ланка. Към 2017 година в страната има 10 194 държавни училища с над четири милиона ученици. Училището е задължително за деца от пет до четиринадесет годишна възраст. Конституцията на Шри Ланка определя образованието като основно право, и по тази причина то се финансира от държавата и е безплатно за всички нива, включително и за университетите. На учениците също така се осигуряват безплатни учебници и униформи.
След обявяване на независимостта на Шри Ланка през 1948 година, нивото на грамотност се покачва с устойчиви темпове и днешното население има ниво на грамотност 93%. Sinhalaи Tamilсе използват като основни езици, а английският се изучава като втори език.
Шри Ланка има както държавни училища, така такива, които не се финансират от държавата. Държавните се делят на три вида типа:
Национални училища са отдавна създадени институции, финансирани от Министерството на образованието и подпомагани от техни възпитаници.
Провинциалните училища съставляват по-голямата част от училищата в Шри Ланка. Те се финансират и контролират от местните власти и имат най-голяма нужда от финансова подкрепа и повече учители.
Pirivenс а монашески училища за подготовка на бъдещи будистки свещеници.
Училищата, които не са държавни, включват частни училища (автономни и полу-държавни), международни училища, т.нар. madrasasили училища за ислямско образование. Като цяло, повечето училища са смесени, въпреки че съществуват и отделни училища за момчета и момичета.
Образователната система се дели на пет етапа: начално образование, прогимназиален етап, гимназиален етап, полувисше и висше образование. В края на единадесетата година от обучението, учениците полагат изпит за Свидетелство за завършено образование на общообразователно ниво (О-ниво), а след тринадесетата година на обучение и за Свидетелство за завършено образование на напреднало ниво (А-ниво).
Начален етап на образование
Детските градини и учениците до пети клас следват обща национална учебна програма, която се състои от шест предмета и продължава пет или шест години. Броят на записаните ученици в начален етап на обучение се повишава от 93% през 2009 година до 99% през 2015 година, а броят на завършилите начално образование е над 95%. Обикновено приемът в начално училище се осъществява по местоживеенето на ученика.
Седмичната програма за учениците от началните училища може да варира от 16 до 25 часа, в зависимост от класа и възрастта на детето. Има голямо разнообразие от предмети, които се изучават в тези училища, включително:
Първи основен език (Tamil или Sinhala)
Втори основен език (Tamil или Sinhala)
Английски език
Хуманитарни и природни науки
Здраве и физическо възпитание
Религия
Съвместни учебни дисциплини като медитация и участие в културни и религиозни фестивали и събития
Избираеми учебни дисциплини (учениците в пети клас могат да избират учебен предмет в зависимост от техните умения и интереси, като изкуства, земеделие или танци)

В края на началното образование учениците имат възможност да положат изпит за стипендия, провеждан от Министерството на образованието. В зависимост от резултатите, те могат да продължат в елитнинационални училища.

Прогимназиален и следващи епати на образование

След завършване на прогимназиален етап на образование, който продължава от шести до девети клас, учениците преминават към гимназиален етап на обучение и колеж, където вече се озовават в конкурентна среда. Според доклад на министерство на образованието от 2013 година, около 60 % от учениците успешно изкарват О-ниво и преминават към А-ниво в последните две години на образование. Останалата част от учениците се насочват към професионално обучение или директно към пазара на труда.

След като учениците завършат А-ниво те могат да кандидатстват в държавен университет, като приемът се базира на оценката от изпита за А-ниво и районът, който представляват. Поради ограниченият брой места, само най-добрите ученици от всеки район се приемат в университет.

Селски срещу градски училища

Докато Шри Ланка eна път да постигне общообразователно начално и средно образование в целият остров, все още има неравенства между селските и градски училища, и между бедни и богати райони. Съществена роля в качеството на образование, което даден ученик получава, зависи от училището, което е посещавал.

Националните училища, например, често са сочени като институции, предлагащи най-доброто образование на държавните училища, но те се намират в градските райони.
По тази причина, децата от селските райони, които представляват 77% от всички ученици, нямат достъп до тези училища.

В допълнение, селските училища по-често имат проблеми свързани бедността и липсата на средства, отколкото градските. Липсата на средства може да означава, че няма достатъчно пари за обучение на учители или за достойни заплати, за развитие на програми или за обновяване на сгради и оборудване. На индивидуално ниво за конкретен ученик, бедността също е основно ограничение. Наблюдават се по-ниски нива на концентрация при недохранени деца или невъзможност за осигуряване на основни учебни материали като моливи и хартия.

Равенствомежду половете

Равенствотомежду половете в образованието е високо, в сравнение с много южноафрикански страни с еднакво процентно съотношение на момчета и момичета записани в начално образование и леко по-висок брой на момичета в гимназиите.
Въпреки че броят на записаните ученици е висок, критиките все още остават, когато става въпрос за разделение между половете в училище и след завършване.